Сама със себе си съм.Далеч от шума,от хората който днес цял ден ме следваха сякаш бяха моя сянка. А те нямат никаква вина-нужна съм им.Затота работя в търговския бизнес.Но днес не ми беше ден.Още щом стъпих на обекта и се започнаха консултациите.Клиенти,фирми и така цял ден. Преди ден бях по- весела и имаше защо.Почувствах се желана.Мой колега ме трогна с желанието си да бъде с мен.Запознахме се преди една година и след седмица ,две разбрах,че съм влюбена в него.От време на време се чуваме по служебния телефон.Приятно ми е да разговарям,но все пак той стигна прекалено далеч след тази новина която ми каза.Все пак ме притеснява,че е женен.Страх ме е,а иначе много го обичам и желая.Има голямо разтояние между нас.Още не мога да разбера защо точно на мен се случи това чудо.Веднъж той ме попита какво ми липсва.Не можах конкретно да му отговоря.Но ако сега е тук бих му казала,че ми липсва разбирателство,истинска обич.Искам да му кажа,че много го обичам като приятел и ,че винаги може да разчита на мен